Практически речник
Закон за устройство на територията (ЗУТ)
Поземлен имот – Представлява част от земната територия, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Неурегулирана територия – Територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план.
Територия на населено място – Селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
Квартал – Урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.
Урегулиран поземлен имот – Поземлен имот, за който с Подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство (начин и характер на застрояване). Той е най-малката териториална единица в структурата на населеното място, която подлежи на устройствено планиране. Ограничава се от регулационни линии и се характеризира с лице, дълбочина и площ. Урегулираните поземлени имоти се класифицират по предназначение, собственост, форма и размери.
Индивидуализиране на новообразуван УПИ – Описание на границите и определяне на идентификатор на имота.
Преобладаващ равнинен терен – Терен с наклон до 10 на сто.
Преобладаващ стръмен терен – Терен с наклон над 10 на сто.
Тесен урегулиран поземлен имот – Имот с лице, за чийто размер е приложено отклонението по чл. 19, ал. 3 от ЗУТ.
Застроена площ – Представлява площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1,2 m от средното ниво на прилежащия терен.
Разгъната застроена площ – Представлява сборът от застроените площи на всички етажи на основното и допълващото застрояване на и над терена. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи на подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.
Плътност на застрояването – Отношението на сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта на урегулирания поземлен имот, изразено в процент.
Интензивност на застрояване – Отношението на разгънатата застроена площ към площта на урегулирания поземлен имот, изразено в абсолютно число.
Свободна дворна площ – Разликата между площта на урегулирания поземлен имот и застроената площ. За такава площ се считат и откритите използваеми тераси върху подземния етаж, както и озеленените площи.
Начин на застрояване – Разположението на сградите и постройките на основното и на допълващото застрояване в урегулирания поземлен имот.
Свободно застрояване – Застрояването, при което сградите в урегулирания поземлен имот се разполагат на разстояние от имотните граници (регулационните линии) към съседните урегулирани поземлени имоти, както и на северна странична регулационна линия при тесни урегулирани поземлени имоти по улици с посока север-юг и полупосоките до 45 градуса.
Свързано застрояване – Застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат, допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване.
Комплексно застрояване – Застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.
Основно застрояване – Застрояване със сгради, мрежи и съоръжения, чието предназначение отговаря на предназначението на поземления имот, определено с Подробен устройствен план.
Допълващо застрояване – Застрояване със стопански, спомагателни, обслужващи и второстепенни сгради и постройки, допълващи дейностите в сградите на основното застрояване.
Външна линия на застрояване – Линията на застрояване към улицата. Тя може да съвпада с уличната регулационна линия или да е на разстояние от нея навътре в урегулирания поземлен имот.
Вътрешна линия на застрояване – Линията на застрояване към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот.
Дълбочина на основното застрояване на сгради – Разстоянието от външната линия на застрояване до срещуположната вътрешна линия на застрояване.
Височина на сграда – Разстоянието в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена до: котата на пресечната линия с покривната повърхност – при сгради със стрехи; котата на горната повърхност на корниза – при сгради без стрехи; котата на най-високата точка на ограждащите стени – при сгради без корниз и без стрехи.
Етаж – Част от сграда или постройка между две последователни подови конструкции.
Надземен етаж – Етаж, таванът на който е разположен на повече от 1,5 м над котата на средното ниво на прилежащия терен (на прилежащия тротоар към улицата).
Подземен етаж – Етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата) или до 0,3 m над тази кота.
Полуподземен етаж – Етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар (на прилежащия терен към улицата), а таванът – на повече от 0,3 m над тази кота и до 1,5 m над нея.
Тавански етаж – Етаж, разположен в подпокривното пространство и ограничен частично или цялостно от покривните плоскости.
Средно ниво на прилежащия терен – Нивото на терена, измерено в средата на съответната ограждаща стена на сградата.
Балкон – Открита използваема площ върху конзолна конструкция, издадена пред фасадата на сградата.
Лоджия – Използваема площ, открита от външната си страна и включена в общия обем на сградата.
Тераса – Открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.
Калканна стена – Външната стена на сграда или постройка без корниз или стреха и без отвори за врати и прозорци, разположена на вътрешната граница на поземления имот.
Жилище – Съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Жилищна сграда – Сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.
Сграда със смесено предназначение – Нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат по-малко от 60 на сто от РЗП. При определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища.
Социално жилище – Жилище, предназначено за лица с установени жилищни нужди, чието изграждане е финансирано или е осъществено с помощта на държавата или общината.
Строежи – Надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.
Груб строеж – Сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът без или с различна степен на изпълнени довършителни работи.
Строителни и монтажни работи (СМР) – Всички видове строителни работи, чрез които строежите се изграждат, монтират, преустройват, възстановяват, ремонтират, поддържат и премахват.
Строителни книжа – Всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.
Строителна площадка – Терен, необходим за извършване на строежи и определен с работен проект за организация и изпълнение на строителството, а ако такъв не се изисква – с границите на поземления имот, в който се извършва строителството.
Промяна на предназначението на обект или на част от него – Промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане.
Техническа инфраструктура – Представлява система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.
Сервитутна ивица – Част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Озеленени площи – Всички съществуващи или предвидени с Общ устройствен план и/или с подробен устройствен план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция – за гробищни паркове, ботанически градини, атракционни и спортни дейности. Не са озеленени площи по смисъла на този закон горите от горския фонд и горите в защитените територии, чието устройство и предназначение се определят по реда на специален закон.
Защитени територии за опазване на културното наследство – Единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони, съобразно режимите за опазване, определени с акта за тяхното деклариране или за предоставяне на статут.
Обект с национално значение – Обект, определен като такъв с акт на Министерския съвет.
Общ устройствен план – Инструмент за стратегическо планиране, определящ общото (преобладаващо) предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати в плана. Общ устройствен план се разработва за територията на: община (всички населени места в общината с техните землища); част от община (група населени места с техните землища); населено място – град с неговото землище; селищно образувание с национално значение.
Подробен устройствен план – Инструмент за планиране, определящ конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати в плана. Подробните устройствени планове се разработват за териториите на: населени места с техните землища, както и на структурни части от населени места с непосредствено прилежащите им части от землищата; населени места и селищни образувания или на части от тях, обхващащи част от квартал, един квартал или повече квартали; землища или части от землища. Подробните устройствени планове включват система от планове, които са: План за регулация и застрояване – ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване); План за регулация – ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); План за улична регулация – ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост); План за застрояване – ПЗ (този план се разработва само при наличие на действащ план за регулация); Работен устройствен план – РУП (план за застрояване и силуетно оформяне); Планове за регулация и застрояване на територии за озеленяване, спорт и развлечение; Комуникационно-транспортни планове; Планове за регулация и застрояване на територии или части от тях с обекти на културно-историческото наследство.
План за регулация и застрояване (ПРЗ) – Вид подробен устройствен план, който определя регулацията на улици и поземлени имоти и режима на застрояване.
План за регулация (ПР) – Вид подробен устройствен план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване.
План за улична регулация (ПУР) – Вид подробен устройствен план за регулация на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост.
План за застрояване (ПЗ) – Вид подробен устройствен план, който определя режима на застрояване при наличие на действаща регулация.
Работен устройствен план (РУП) – Устройствен план за точно определяне на разположението, очертанията и силуетното оформяне на предвидените сгради в предвидените от ЗУТ случаи.
Виза за проектиране – Извадка от действащ подробен устройствен план с обхват на имота и съседните имоти и с означени линии на застрояване, допустими височини, плътност, интензивност и други изисквания за проектирането.
Разрешение за строеж – Административен акт, с който компетентният орган разрешава изпълнението на конкретен строеж при условията и по реда на ЗУТ.
Преместваем обект – Обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен, без да губи индивидуализацията си и възможността да се използва на друго място със същото или подобно предназначение.
Незаконен строеж – Строеж или част от строеж, който попада в някоя от хипотезите за незаконно строителство, определени в ЗУТ.
Търпим строеж – Строеж без необходимите строителни книжа, за който при изпълнение на специалните законови предпоставки не се предприема премахване.
Въвеждане в експлоатация – Процедура, при която след завършване на строежа и установяване на неговата годност той се допуска до използване по предназначение.
Разрешение за ползване – Административен акт за въвеждане в експлоатация на строежите, за които ЗУТ предвижда издаването му.
Удостоверение за въвеждане в експлоатация – Документ за въвеждане в експлоатация на строежите от категориите, за които ЗУТ предвижда удостоверителен режим.
Възложител – Лице, което има право да възлага извършването на строеж съгласно ЗУТ.
Строител – Физическо или юридическо лице, което по договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа и изискванията на закона.
Проектант – Правоспособно физическо лице, което изработва инвестиционни проекти в съответствие с възложеното проектиране и нормативните изисквания.
Консултант – Лице, което при условията на ЗУТ извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражнява строителен надзор.
Технически ръководител – Технически правоспособно лице, което ръководи строителните работи и изпълнява определените от закона функции на строежа.
Строителен надзор – Дейност по контрол върху законосъобразното изпълнение на строежа в обхвата, определен от ЗУТ.
Авторски надзор – Контрол от проектанта за съответствието на изпълняваните строителни и монтажни работи с одобрения инвестиционен проект.
Текущ ремонт – Поддържане и подобряване на строежите без засягане на конструкцията и без извършване на промени, които законът квалифицира като основен ремонт или преустройство.
Основен ремонт – Частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, с които се възстановява или подобрява експлоатационната му годност.
Реконструкция – Възстановяване, замяна или изменение на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации, с което се променят съществено характеристики на съществуващ строеж.
Преустройство – Строителна намеса в съществуващ строеж или част от него, при която се изменят неговото разпределение, функционално предназначение или други характеристики при условията на ЗУТ.
Пристрояване – Изграждане на нова част към съществуваща сграда.
Надстрояване – Изграждане на нов етаж или етажи над съществуваща сграда.
Практически речник
Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР)
Кадастър – Съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, които се набират, представят, поддържат в актуално състояние и съхраняват по установения от закона ред.
Кадастрална карта – Карта, в която се отразяват поземлените имоти, сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, както и други данни, предвидени в ЗКИР.
Кадастрални регистри – Регистри към кадастралната карта, в които се съдържат предвидените от ЗКИР данни за недвижимите имоти, включително идентификатори, адреси, предназначение и данни за права и носители на права в предвидения от закона обхват.
Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) – Единната система от кадастрална карта и свързаните с нея кадастрални регистри, чрез която недвижимите имоти се индивидуализират и се поддържат актуалните кадастрални данни за тях.
Недвижим имот – Поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, които подлежат на индивидуализиране в кадастъра.
Поземлен имот – Част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Сграда – Самостоятелен строеж, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда оградени вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно приложимия класификатор.
Съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелен обект – Съоръжение на техническата инфраструктура, в което съществува обособена част, представляваща самостоятелен обект на собственост и подлежаща на отразяване в кадастъра.
Самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура – Обособена част от сграда или съоръжение на техническата инфраструктура, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение.
Идентификатор – Уникален номер, чрез който всеки поземлен имот, сграда, съоръжение на техническата инфраструктура с самостоятелен обект и самостоятелен обект се посочва еднозначно за територията на страната.
Адрес на недвижим имот – Описание на местоположението на недвижимия имот чрез административно-териториални, адресни и други данни, определени съгласно ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането му.
Основни кадастрални данни – Данните, определени от ЗКИР за индивидуализиране на недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Основни кадастрални данни за поземлен имот – Идентификатор, граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване и адрес.
Основни кадастрални данни за сграда – Идентификатор, граница или очертание, застроена площ, брой етажи, предназначение и адрес, както и другите данни, определени от ЗКИР.
Основни кадастрални данни за самостоятелен обект – Идентификатор, местоположение в сградата или съоръжението, предназначение, площ и други данни, определени от ЗКИР и нормативните актове по прилагането му.
Трайно предназначение на територията – Основната категория предназначение на територията, в която попада поземленият имот, отразена като кадастрална характеристика по установения класификатор.
Начин на трайно ползване – Кадастрална характеристика, която отразява установения начин на използване на поземления имот съгласно приложимия класификатор.
Граница на поземлен имот – Линията, определяща пространствения обхват на поземления имот, отразена в кадастралната карта чрез геодезически координати на определящите я точки.
Площ на поземлен имот – Площта на имота, определена въз основа на координатите на неговите граници и отразена в кадастралната карта и регистрите.
Точки от геодезическата основа – Точки от геодезическите мрежи и работната геодезическа основа, използвани при геодезически измервания и създаването и поддържането на кадастралните данни.
Скица на поземлен имот – Официален документ, издаван въз основа на кадастралната карта и кадастралните регистри, който представя графично имота и съдържа определените кадастрални данни за него.
Скица на сграда – Официален документ от кадастъра, който представя сградата и съдържа предвидените кадастрални данни за нея.
Схема на самостоятелен обект – Официален документ от кадастъра, който индивидуализира самостоятелния обект и съдържа графичното му представяне и съответните кадастрални данни.
Комбинирана скица – Документ, в който върху обща графична основа се съпоставят данни от кадастралната карта с данни от други планове или карти за една и съща територия.
Проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри – Проект, изготвен от правоспособно лице по кадастър, когато за отразяване на настъпила промяна или за отстраняване на несъответствие е необходимо изменение на КККР.
Изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри – Процедура за отразяване на настъпили промени, отстраняване на непълноти или грешки и други предвидени от закона случаи в действащите КККР.
Непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри – Несъответствие в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри спрямо действителното състояние или данните, които следва да бъдат отразени по установения законов ред.
Явна фактическа грешка – Несъответствие в кадастралната карта и кадастралните регистри, което по своето естество може да бъде установено по обективни данни и се отстранява по специалния ред, предвиден в ЗКИР.
Материали и данни от геодезически измервания – Геодезически данни, измервания, координати и свързани материали, използвани при създаването, изменението и поддържането на кадастралната карта.
Правоспособно лице по кадастър – Лице, което отговаря на законовите изисквания и е вписано в съответния регистър с право да извършва дейности по кадастъра.
Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) – Държавният орган, който организира създаването, поддържането и съхраняването на кадастъра и осъществява предвидените в ЗКИР функции.
Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Териториално звено на АГКК, което извършва кадастралните административни услуги и другите възложени му от закона дейности за съответната територия.
Кадастрално-административна информационна система (КАИС) – Информационна система, чрез която се поддържат и предоставят кадастрални данни и услуги в електронна среда.
Имотен регистър – Система от партиди на недвижимите имоти, в която се вписват актовете и обстоятелствата, за които законът предвижда вписване.
Имотна партида – Структурирана съвкупност от данни в имотния регистър за конкретен недвижим имот, правата върху него и подлежащите на вписване актове и обстоятелства.
Вписване – Отразяване в имотния регистър на актове, с които се признават, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, както и на други актове и обстоятелства, за които законът предвижда вписване.
Възбрана – Обезпечителна или изпълнителна мярка върху недвижим имот, която подлежи на вписване и ограничава разпореждането с имота спрямо лицата, в чиято полза законът признава действието ѝ.
Ипотека – Вещно обезпечение върху недвижим имот, което се вписва в имотния регистър и обезпечава определено вземане.
Акт, подлежащ на вписване – Акт, за който законът предвижда вписване в имотния регистър с цел оповестяване и настъпване на предвидените правни последици.
Кадастрален район – Териториално обособена част, използвана при кадастралната идентификация и организацията на кадастралните данни.
Номер на поземлен имот – Част от идентификацията на поземления имот в кадастралната система, която заедно с останалите елементи формира неговия уникален идентификатор.
Номер на сграда – Част от идентификатора на сградата, чрез която тя се индивидуализира спрямо поземления имот, в който е разположена.
Номер на самостоятелен обект – Част от идентификатора, чрез която самостоятелният обект се индивидуализира в рамките на съответната сграда или съоръжение.
Стар идентификатор – Предходен идентификатор на недвижим имот, запазен като историческа връзка след изменение на кадастралната карта, при което имотът получава нов идентификатор.
Носител на вещно право – Лице, за което в предвидения от закона обхват са налични данни за право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот.
Документ за собственост – Акт или друг документ, удостоверяващ право на собственост или друго вещно право и използван като източник на данни при кадастрални и имотнорегистърни производства.
Кадастрална граница – Граница на недвижим имот, отразена в кадастралната карта въз основа на данните и приоритетите, предвидени в ЗКИР.
Приоритет при определяне на граници – Законово установена последователност на източниците и данните, които се използват при определяне и отразяване на границите на поземлените имоти.
Трайни топографски обекти – Съществуващи на местността устойчиви обекти с естествен или изкуствен произход, които могат да имат значение при геодезическото определяне и проверка на кадастрални граници.
Практически речник
Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО)
Столична община – Територията, за която Законът за устройството и застрояването на Столичната община установява специални правила за устройствено планиране и застрояване наред с общия режим по ЗУТ.
Общ устройствен план на Столичната община (ОУП на СО) – Основният устройствен план за територията на Столичната община, който определя общото предназначение на териториите, устройствените зони и основните режими и показатели за тяхното устройство и застрояване.
Устройствена зона – Територия с определено преобладаващо предназначение и специфични правила и нормативи за устройство и застрояване, означена в Общия устройствен план на Столичната община.
Устройствена категория – Група територии със сходно предназначение и режим на устройство, за които законът и Общият устройствен план определят съответни правила и показатели.
Централна устройствена зона – Устройствена зона в централните градски части, предназначена за интензивно многофункционално използване при показателите и ограниченията, определени за съответната разновидност.
Зона на градския център – Територия в централната градска част със смесени обществени, делови, обслужващи, жилищни и други функции, устройвана при специалните правила и показатели на ОУП и ЗУЗСО.
Смесена многофункционална зона – Устройствена зона, предназначена за съчетаване на жилищни, обществени, делови, търговски, обслужващи и други съвместими функции.
Жилищна устройствена зона – Устройствена зона с преобладаващо жилищно предназначение, в която конкретният режим на застрояване зависи от разновидността на зоната.
Жилищна зона с малкоетажно застрояване – Жилищна устройствена зона с преобладаващо ниско застрояване и показатели, определени за съответната разновидност в приложението към ЗУЗСО.
Жилищна зона със средноетажно застрояване – Жилищна устройствена зона със средна височина и интензивност на застрояване съобразно показателите за съответната разновидност.
Жилищна зона с високоетажно застрояване – Жилищна устройствена зона, в която се допуска застрояване с по-голяма височина и интензивност при условията и показателите, определени за зоната.
Жилищна зона с комплексно застрояване – Жилищна устройствена зона, характерна за територии с комплексно разположени жилищни сгради, обслужващи обекти, озеленени площи и техническа инфраструктура.
Производствена зона – Устройствена зона, предназначена преимуществено за производствени, складови, логистични и свързани обслужващи дейности съобразно конкретната разновидност и допустимите дейности.
Високотехнологична производствена зона – Производствена устройствена зона, предназначена преимуществено за високотехнологични производства, технологични паркове, научноизследователски, делови и съвместими обслужващи дейности.
Зона за общественообслужващи дейности – Устройствена зона, предназначена преимуществено за обществени, административни, образователни, здравни, културни, търговски, спортни и други обслужващи функции.
Зона за озеленяване – Устройствена зона с основно предназначение за озеленени площи, паркове, градини и други елементи на зелената система, при ограниченията за застрояване, определени за конкретната зона.
Зелена система на Столичната община – Система от озеленени площи и свързани територии с екологични, рекреационни, защитни и ландшафтни функции в структурата на Столичната община.
Територия за градски паркове и градини – Територия на зелената система, предназначена преимуществено за обществено ползване, отдих, рекреация и озеленяване, при специален ограничителен режим на застрояване.
Минимална озеленена площ – Минималният дял от площта на поземления имот, който трябва да бъде озеленен съобразно показателите за съответната устройствена зона.
Максимална плътност на застрояване – Най-високият допустим процент на застроената площ спрямо площта на урегулирания поземлен имот за съответната устройствена зона.
Максимален коефициент на интензивност (Кинт) – Най-високата допустима стойност на отношението между разгънатата застроена площ и площта на урегулирания поземлен имот за съответната устройствена зона.
Максимална кота корниз – Максимално допустимата височина до корниза на сградата, когато такова ограничение е определено за съответната устройствена зона или конкретното устройствено предвиждане.
Показатели за застрояване – Нормативно определени количествени показатели за допустимото застрояване, сред които плътност, интензивност, минимална озеленена площ и височина.
Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване – Правила и нормативи, които конкретизират или допълват общия устройствен режим за определени територии, зони или части от Столичната община.
Територия за далекоперспективно развитие – Територия, предвидена в Общия устройствен план за бъдещо развитие след настъпване на определени устройствени предпоставки и при спазване на установения специален режим.
Територия за природна защита – Територия с природозащитна стойност, за която устройствените решения се съобразяват със специалните режими за опазване и ограниченията, произтичащи от приложимото законодателство.
Междублоково пространство – Незастроеното пространство между сгради при комплексно жилищно застрояване, което обслужва жилищната среда и може да включва озеленяване, пешеходни площи, площадки, достъп и други обслужващи елементи.
Преструктуриране на жилищен комплекс – Промяна на структурата и застрояването на съществуващ жилищен комплекс чрез подробен устройствен план при спазване на изискванията за обслужване, озеленяване, достъп, паркиране и допустимо ново застрояване.
Транспортно-комуникационна система – Система от улици, булеварди, пътища, транспортни съоръжения, линии и други елементи, чрез които се осигуряват транспортните връзки и достъпността на територията.
Първостепенна улична мрежа – Основната улична мрежа с градско значение, която осигурява главните транспортни връзки и структурира транспортното обслужване на Столичната община.
Територии за транспортна инфраструктура – Територии, предназначени за улици, пътища, транспортни съоръжения, железопътна инфраструктура, обществен транспорт и други елементи на транспортната система.
Защитени територии и зони – Територии и зони, за които по силата на специалното природозащитно законодателство са въведени режими и ограничения, които се отчитат при устройственото планиране и застрояването.
Културно-историческо наследство в устройственото планиране – Недвижимите културни ценности, техните територии и охранителни зони, чиито режими за опазване се отчитат при устройственото планиране и инвестиционното проектиране.
Зона за защита на минерални води – Територия, в която устройството и застрояването се съобразяват с режима за опазване на минералните води и с определените санитарно-охранителни или други защитни ограничения.
Територия с режим на превантивна устройствена защита – Територия с висока природна, ландшафтна, екологична или културна стойност, за която устройственото планиране предвижда превантивни ограничения с цел запазване на ценните характеристики.
Практически речник
Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)
Черноморско крайбрежие – Територията по българското Черноморско крайбрежие, за която Законът за устройството на Черноморското крайбрежие установява специални правила за устройство, опазване, използване и застрояване.
Крайбрежна плажна ивица – Територия по морския бряг, включваща морските плажове и други части в законово определения обхват, за която се прилага специален режим на защита и използване.
Морски плаж – Обособена територия от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл или други естествено натрупани материали, заедно с прилежащите по закон природни образувания и площи.
Морски бряг – Граничната зона между сушата и морето, чиито характеристики и режим се определят от природните процеси и специалното законодателство.
Брегова линия – Линията на контакт между морската водна повърхност и сушата, определяна по установения нормативен ред.
Активна плажна площ – Частта от морския плаж, която може да се използва за плажуване и разполагане на допустими плажни принадлежности и обекти при спазване на законовия режим.
Пясъчни дюни – Естествени пясъчни образувания по Черноморското крайбрежие, които са предмет на специална защита и ограничения за застрояване и използване.
Специализирана карта на морския плаж – Карта, в която по установения ред се отразяват границите, площта и характерните елементи на морския плаж, включително дюнни образувания, когато са налице.
Граница на морски плаж – Границата, която индивидуализира териториалния обхват на морския плаж и се определя и отразява по специалния нормативен ред.
Зона „А“ – Територия по Черноморското крайбрежие в непосредствена близост до морския бряг, за която ЗУЧК установява най-строги устройствени, строителни и природозащитни ограничения.
Зона „Б“ – Територията зад зона „А“ в определения от закона обхват, за която се прилагат специални правила и ограничения за устройство и застрояване.
Охранителни зони „А“ и „Б“ – Специални териториални зони по Черноморското крайбрежие, в които се прилагат различни по строгост режими за устройство, застрояване, опазване и използване.
Граница на зона „А“ – Пространствената граница на охранителна зона „А“, определена по правилата на ЗУЧК и съобразена с морския бряг, плажовете и съответните територии.
Граница на зона „Б“ – Пространствената граница на охранителна зона „Б“, определена по правилата на ЗУЧК.
Забрана за строителство върху дюни – Специална законова забрана или силно ограничение за застрояване върху защитените видове дюнни образувания, освен в изрично допустимите от закона случаи.
Ограничения за застрояване по Черноморското крайбрежие – Специални изисквания към плътността, интензивността, височината, озеленяването, местоположението и вида на строителството в охранителните зони и други защитени територии.
Свободна зона на морски плаж – Част от активната плажна площ, предназначена за свободно и безплатно разполагане на плажни принадлежности от посетителите.
Зона за платени плажни принадлежности – Част от активната плажна площ, в която концесионерът или наемателят може да предоставя срещу заплащане допустими плажни принадлежности.
Преместваеми обекти на морски плаж – Преместваеми обекти за търговски, обслужващи, спортни или други допустими дейности, които могат да бъдат разполагани на морския плаж само при условията на ЗУЧК и ЗУТ.
Схема за преместваеми обекти на морски плаж – Одобрена схема, която определя местата, вида и допустимото разполагане на преместваеми обекти и съоръжения върху морския плаж.
Концесия за морски плаж – Предоставяне по установения законов ред на право за управление и експлоатация на морски плаж при задължение за осигуряване на свободен достъп, услуги и изпълнение на определените условия.
Концесионер на морски плаж – Лице, на което е предоставена концесия за морски плаж и което носи задълженията за управление, поддържане, безопасност и услуги, определени в закона и концесионния договор.
Достъп до морски плаж – Пешеходен, транспортен или друг допустим достъп до морския плаж, който следва да бъде осигурен съобразно закона и устройственото планиране.
Крайбрежна алея – Пешеходно или смесено обществено пространство по крайбрежието, предназначено за достъп, движение, отдих и връзка с плажове и крайбрежни обекти.
Крайбрежен парк – Озеленена територия по крайбрежието с рекреационни, ландшафтни, екологични и обществени функции.
Обществен достъп до крайбрежието – Възможност за свободно достигане до морския бряг и плажовете чрез предвидените обществени пространства и подходи.
Укрепване на морския бряг – Инженерни и природосъобразни дейности за защита на брега от абразия, свлачища, разрушаване и други неблагоприятни природни процеси.
Брегозащитно съоръжение – Съоръжение за защита на морския бряг от абразия, вълново въздействие, свлачища или други процеси, което се изгражда при специалния устройствен и екологичен режим.
Свлачищен район по крайбрежието – Територия с проявени или потенциални свлачищни процеси, за която се прилагат специални геозащитни и устройствени изисквания.
Устройствен план по Черноморското крайбрежие – Общ или подробен устройствен план, който трябва да съобразява специалните режими, ограничения и показатели на ЗУЧК.
Подробен устройствен план в зона „А“ или „Б“ – ПУП за имот или територия в съответната охранителна зона, който трябва да спазва едновременно изискванията на ЗУТ и специалните ограничения на ЗУЧК.
Инвестиционно предложение по Черноморското крайбрежие – Предложение за строителство или дейност в крайбрежната територия, което се съобразява с устройствените, природозащитните и екологичните режими.
Къмпингуване по Черноморското крайбрежие – Временно пребиваване с палатки, кемпери или каравани, което се извършва на допустими места и при условията на приложимото законодателство.
Защитена крайбрежна територия – Територия по Черноморското крайбрежие, която едновременно може да попада под режимите на ЗУЧК и на природозащитното или културното законодателство.