Ограниченията на собствеността представляват определени забрани за извършване на определени действия, насочени към собственика на даден имот. Едно от тези ограничения на правото на собственост е правото да не се засаждат дървета близо до граничната линия на съседен имот. Това ограничение е залегнало в разпоредбата на чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС). Неговото регламентиране е продиктувано от нуждата при засаждане на дървета и тяхното разрастване да не се пречи на съседите било с короната на дървото, било с корените или по друг начин. Въведената забрана с разпоредбата на чл. 52 ЗС е императивна, като въвежда точни и ясни отстояния от граничната линия, а именно 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Кои дървета са големи, средни и малки, е определено в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Нека да разгледаме какво гласят тези нормативни текстове:
ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА
Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 1974 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 1996 г.) Не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по-близки разстояния от посочените по-горе.
НАРЕДБА № 7 ОТ 22 ДЕКЕМВРИ 2003 Г. ЗА ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА УСТРОЙСТВО НА ОТДЕЛНИТЕ ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ И УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ
Чл. 94. (1) Имотите могат да се ограждат по реда и при спазване изискванията на чл. 48 ЗУТ.
(2) Озеленяването е неделима част от благоустрояването на всеки поземлен имот. С оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти:
– за ниски дървета (с височина до 2,5 м) – на 1,0 м от границата;
– за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) – на 1,5 м от границата;
– за високи дървета (с височина над 5,0 м) – на 3,0 м от границата.
(3) На вътрешна регулационна линия към съседни имоти се препоръчват живи огради с височина до 1,20 м.
Счита се, че високи дървета (с височина над 5,0 м) са орехите, кестените, дъбовете, боровете, платаните и други подобни. За средно високи дървета (с височина до 5,0 м) се считат дърветата, като крушите, ябълките, черешите и въобще овощните дървета. Към групата на ниските дървета (с височина до 2,5 м) може да се причислят лозовите насаждения, живите плетове, както и за овощните дървета с нисък ствол и на които височината не надминава два и половина метра“.
Височината на дървото е възможната негова максимална такава според вида, а не според моментното състояние на дървото в хода на делото или при посаждането му. Отстоянията се измерват от центъра на дървото, тъй като този център не се променя. Забраната в разпоредбата на чл. 52 ЗС обхваща само дърветата. Тя не се отнася за храсти и други растителни видове извън дървесните. За храстите, тревите, зеленчуковите растения не съществува забрана за тяхното посаждане в близост до граничната линия. Следва да отбележим, че е без значение обстоятелството кой е засадил дървото – стар собственик, нов собственик или ползвател. След като собственикът търпи даденото дърво, то той е в нарушение на забраната на чл. 52 ЗС. Собственикът е този, който носи отговорност, тъй като съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на всичко, което е трайно прикрепено към нея.
В случай че съсед е нарушил предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове минимални отстояния, за засегнатия собственик са предвидени два самостоятелни реда за защита – административноправен и гражданскоправен.
Административноправният ред за защита се осъществява чрез подаване на писмена молба до кмета на общината, района или кметството. Съгласно чл. 52 от Закона за собствеността засегнатият собственик може да поиска разрешение за отстраняване на клоните, които се простират над неговия имот, както и на корените, които преминават в него. По същия ред може да се иска и преместване на дървета, засадени на разстояния, по-малки от нормативно установените.
Гражданскоправният ред за защита се реализира чрез предявяване на негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността. С този иск собственикът може да иска преустановяване на всяко неоснователно действие или бездействие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. При уважаване на иска съдът осъжда ответника да отстрани нарушението, включително чрез премахване на клоните, навлизащи в имота на ищеца, или чрез преместване на дърветата, засадени в нарушение на изискуемите отстояния.