Делбата на поземлен имот представлява правна процедура, чрез която един недвижим имот се разделя на два или повече самостоятелни имота. Тя може да бъде извършена както доброволно, по взаимно съгласие между съсобствениците, така и по съдебен ред, когато между тях липсва съгласие. Независимо от формата, всяка делба следва да се осъществи при стриктно спазване на изискванията на закона. От това следва, че когато се поделя един поземлен имот, новосъздадените поземлени имоти трябва да отговарят на предвидените за това минимални размери.
Българското обективно право познава две форми за делба: доброволна и съдебна, с възможност в един висящ процес страните да сключат договор, наречен съдебна спогодба, която трябва да бъде одобрена от съда, който разглежда делото. Съдебната делба започва с подаване на искова молба пред районния съд и протича в две фази. В първата се установява правото на делба и квотите на страните, а във втората се извършва самото разделяне на имота. В рамките на производството съдът може да задължи страните да изготвят инвестиционен проект за изменение на подробния устройствен план. Доброволната делба се извършва чрез писмен договор, който се заверява от нотариус и се вписва в Имотния регистър. Самото съгласие между съсобствениците обаче не е достатъчно – предварително трябва да са създадени новите имоти и да са получени техните кадастрални идентификатори.
За да бъде допустима делбата на един поземлен имот, новообразуваните имоти трябва да отговарят на минималните размери за лице и площ, предвидени в закона. Не се допуска създаване на имоти под нормативно установените параметри, както и недопустимо разположение на съществуващи или разрешени строежи.
При делба на урегулиран поземлен имот, извършвана с цел да се образуват нови имоти, общинската администрация трябва да одобри разделянето. Съгласно чл. 201 ЗУТ, за да се получи положително становище за разделяне на имота от общинската администрация, трябва да се спазят две изисквания – при разделянето да не се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, както и да не се създават нови поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по чл. 19 ЗУТ.
Когато предмет на делбата е неурегулиран поземлен имот, процедурата също се подчинява на законови ограничения. За земеделските имоти – чл.72 от Закона за наследството (ЗН) гласи: „При съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар.“ За горските имоти – §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ) гласи: „При разпореждане или делба на възстановени съсобствени гори или земи от горския фонд реалните дялове не могат да бъдат по-малки от един декар.“
Делбата на поземлен имот е сложна правно-техническа процедура, която изисква координация между съсобствениците, общинската администрация, съда, кадастъра и нотариуса. Спазването на законовите изисквания е от съществено значение, тъй като всяко нарушение може да доведе до недействителност на делбата. Затова при планиране на подобна процедура е препоръчително да се ползва професионална правна и геодезическа помощ.